РИСК ЗА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ИЗТОЧВАНЕ ЧРЕЗ ИЗМАМА

Системата от правни норми, уреждащи живота на търговските дружества, може да бъде сериозно компрометирана

Документните измами не са необичайни в българската действителност и са добре познати на съдебната практика в разнообразни хипотези. Често престъпният замисъл успява да преодолее противодействието на правоохраняващите органи.

Как стои въпросът за гарантираното от конституцията право на свободна стопанска инициатива и неговата защита? Допустим ли е от правната ни система престъпен механизъм от измами, който да подложи под съмнение устоите на правото на свободна стопанска инициатива? Отговорите на тези въпроси за съжаление могат да бъдат не много обнадеждаващи.

В настоящото изложение ще разгледаме една реална хипотеза, при която едно Дружество с ограничена отговорност (дружеството) може да бъде обект и средство на престъпление.

Зад всяко едно дружество стои волята на точно определени лица – неговите съдружници. Съдружниците в дружеството реализират правото си на свободна стопанска инициатива чрез основния и главен орган в дружеството – Общото събрание, в чийто правомощия са най-съществените решения, сред които и представителството, и управлението на тяхното дружество. Управителят на дружеството е физическото лице (лица), което осъществява всекидневната дейност по разходването и увеличаването на вложените от съдружниците капитал и/или имущество. Затова изборът и връзката на това лице със съдружниците е от съществено значение.

С оглед обстоятелството, че дружеството е специфичен правен субект, законът е предвидил определена процедура за неговото първоначално създаване и последващи промени. Към настоящия момент тази процедура включва подаване до окръжния съд по седалището на дружеството на набор от документи, подписани от съдружниците и управителя на дружеството – протоколи, декларации, заявления. На базата на тези документи съответният съдия, проверявайки ги само и единствено от външна формална страна, издава решение за учредяване на дружеството или за промени в него. (Предстоящата нова административно-правна уредба в тази област, за която има приет закон, но практически не е въведена, няма да промени съществено тази процедура – решенията за учредяване на дружество и за вписване на промени в него ще продължат да се издават въз основа на подадени документи, върху които стоят подписите на съдружниците и управителя).

Какво се случва когато съдружниците се превръщат само в подписи върху определени документи пред очите на органа, контролиращ съществуването на дружествата?

Съгласно разпоредбите на закона регистърът, в който се вписват дружествата, е публичен и всеки има право да прави както устни, така и писмени справки по наличните документи. Практическата организация на това право на информираност на третите лица е доведена до крайността, че всяко лице свободно може да разлиства папката с дружествените документи, въз основа на които компетентният орган взима решения.

Това обстоятелство определено, оказва се, има двойно значение. От една страна, естествено има помощна функция, тъй като всяко заинтересовано лице може да си направи нужната справка за действителното съществуване на дружеството. От друга страна, обаче, това е и една възможност за злоупотреба.

Едно лице, възползвайки се недобросъвестно от правото на достъп до фирмените документи може да изиска преписи от всички депозирани документи и въз основа на тях да направи други подобни документи, по силата на които да настъпят съществени промени на обстоятелствата за дружеството.

Конкретна ситуация: С фалшив протокол от Общо събрание, подправяйки подписите на съдружниците, едно лице може да се самоназначи за управител на дружеството и да заличи истинския управител. Освен фиктивната подмяна на представителя на дружеството, може да бъде променен и адресът на управление, така че кореспонденцията да се пренасочи на удобно място. Всичките документи, по силата на които е извършена тази промяна в дружеството са фалшиви. Зад написаното в протокола не стои волята на действителните собственици, респективно на Висшия орган на дружеството. Въпреки това обаче, тъй като формално документите отговарят на посочените в закона изисквания, за съответния съдия те произвеждат правното действие и така фалшивият комплект документи бива вписан без ни най-малки съмнения за действителността му. Като резултат лицето се снабдява с решение за реално несъществуващи промени, но валидизирани от компетентния орган.

Естествено възниква въпросът – как е възможно това? Много просто – формалната подправка на подписите не представлява особена трудност. Тъй като липсва изискване за предварителна проверка на автентичността на подписите, за компетентния орган всеки един такъв документ е редовен. По фирменото дело има образец от подписа само на управителя на дружеството, но не и на съдружниците (а управителят може и да не е съдружник). Отделен е въпросът, че подправката на подписа може да бъде доста сполучлива. Същевременно няма изискване за нотариално заверяване на документите, които се подават – най-вече протоколите за взетите решения от Общото събрание.

От създалата се ситуация въпросното лице, използвайки неистински документи, се сдобива с истинско решение за дружеството и след това с така популярното удостоверение за актуално съдебно състояние (за което битува погрешното мнение, че има валидност от 6 месеца) започва да поема задължения от името на дружеството.
Два дни след постановяване на решението за промяна на управителя и адреса на управление съдружниците узнават за подмяната на тяхната воля и се опитват да поправятстореното като вземат решение, с което възстановяват предишното положение. Злината обаче е сторена. Лицето се е възползвал от несъвършената законова уредба и от установената порочна практика. С издаденото решение и най-вече с удостоверението за актуално състояние започват да сключват фиктивни договори и да се поемат фиктивни задължения, с които се източва имуществото на дружеството, докато правоохранителните органи и реалните потърпевши (самото дружество и съдружниците) се борят да запълват законовите празнини и да пресекат пътя на тези престъпни действия. Съгласно действащата правна уредба, независимо от предприетите действия за заличаване на формално вписания управител, лицето, което никога не е било избирано за управител на дружеството, за периода за който е бил вписан в търговския регистър като такъв, по отношение на трети "добросъвестни лица" се счита за легитимен представител.

Най-същественият проблем в тази ситуация, от една страна е липсата на каквато и да е било адекватна правна уредба и защитен механизъм за лишаване от възможност регистърния орган да бъде така лесно заблуден и с решението си да подмени волята на съдружниците и да превърне от едно работещо търговско дружество кух субект – едно име и печат. От друга страна, е липсата на регламентация за последствията от действията на "легитимния представител – управителя" по отношение на третите "добросъвестни лица", в случаите, когато тяхната добросъвестност е подложена под сериозна критика и достатъчно данни за съучастие в извършено престъпление.

Обективно погледнато, става въпрос за сериозен пропуск, водещ до труднопоправими и/или дори непоправими последици за пострадалите от една такава документна измама.

Елина Василева
Ивелина Кавурска