ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА. НОТАРИАЛЕН АКТ ВЪЗ ОСНОВА НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА - СЪЩНОСТ, ИЗДАВАНЕ, ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ
Нотариалните производства, в българската правна доктрина и практика, са част от т.нар. охранителни производства. Най-съществените елементи от фактическия състав на едно охранително производства изцяло съвпада и припокрива основните елементи и на нотариалното производство. Такъв елемент е волеизявлението, характерно за нотариалните действия. При една сделка с недвижим имот например - двете страни са достигнали до консенсус за съответните параметри на сделката и функцията на нотариуса е това тяхно съгласие да бъде формализирано по надлежен начин и със законните способи. Т.е. при нотариалното производство липсва правен спор между двете страни, който евентуално да бъде разрешен от съда, като институцията, която притежава това правомощие съгласно Конституцията на Република България. В този вид производства, ролята на държавния орган, в лицето на нотариуса, е единствено да изслуша волеизявлението на молителя и след като прецени дали са спазени всички предвидени от закона изисквания и реквизити в самия нотариален акт, да удостовери неговото съдържание и положените подписи или съответното датата или правата, които е предвидено да произведе, за да изпълни задължението си по конкретното охранително производство - по издаване на нотариален акт. По този начин той изпълнява ролята на държавен орган, какъвто в исковите производства е съдът. Но тъй като в този случай няма спор и две страни, които да защитават различни тези, а едно съгласувано и/или индивидуално волеизявление, което само трябва да отговори на формалните изисквания на закона, производството е наречено охранително.
От друга страна, нотариалното производство е специфичен вид охранително производство, защото функцията на охраняващ орган не се изпълнява от съда, както обикновено, а от нотариус. Той също е орган на държавна власт, част от съдебната система, но с по-специфични функции. Обикновено нотариусът има удостоверителна роля. При представянето на частни документи, чрез подписа си той гарантира верността на документа, било то дата, подпис или съдържание на същия. По-съществената му функция обаче е тази, че чрез подписа си върху един документ - препис, пълномощно, покана или нотариален акт, той дава законна сила и годно правно основание, чрез което се променя едно съществуващо към момента правно положение. Чрез издаването на един нотариален акт, засягащ вещни права върху недвижим имот, съществено се изменя сферата на действие на предишния собственик, тъй като неговите вещни права върху дадения имот биват прекратени, за сметка на същите, които придобива новия собственик върху дадения недвижим имот. Т.е. в този конкретен случай нотариалния акт за собственост има двойно правно значение - от една страна прекратява права - на праводателя, а от друга страна конституира такива на правоприемника или съответно на новия собственик на недвижимия имот. Това е характерно за нотариалните актове, с които се прекратяват правата на бившия собственик и едновременно се получават от новия собственик.
Друг вид нотариални производства са тези, с помощта, на които едно фактическо положение с правен характер става не само формално изготвено, но има и правнорелевантно действие спрямо всички трети добросъвестни или недобросъвестни лица. Такава функция има нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт. Чрез тази възможност едно фактическо положение бива трансформирано в положение със съответната правна сила. Издаването на констативен нотариален акт се налага в практическата дейност на българската правна доктрина като способ за документиране на реалните собственици на голяма част от недвижимите имоти у нас. Когато един собственик на имот е такъв без да притежава съответния документ и/или този документ е непълен, при представяне на изискуемите от закона документи пред нотариуса, в чиито район се намира имота, може след проверка от негова страна на представените документи, да се сдобие с констативен нотариален акт са собственост на недвижимия имот и така да стане не само фактически собственик, но и такъв в правния мир. Т.е. чрез това производство се узаконява и става релевантно за правото едно реално съществуващо фактическо положение. В този случай нотариусът, чрез правата дадени му от закона има възможност, да създава ново правно статукво - да констатира правата на собственика. Той не удостоверява съдържание на документ, дата или подпис, а констатира правата на собственика и гарантира верността на представените документи за правото на собственост и те имат съответното си действие до момента, в които безпрецедентно бъде доказано противното.
Възможностите, които законът дава на нотариуса не са широки, защото те са ясно формулирани в закона, в този смисъл неговата функция се изразява в това при молба от страна на заинтересования да прегледа наличните документи, да ги съобрази с буквата на закона, който определя конкретни възможности за всяка ситуация и ако те съвпадат и не противоречат на правните принципи, морала и етиката не може да откаже констатирането на собствеността и съответното издаването на акта.
Обстоятелствената проверка е способ за снабдяване с констативен нотариален акт за право на собственост, използван в ситуации когато един собственик е реален и фактически такъв, но не притежава изискуемите от закона документи. Това е един особен способ, тъй като собственикът на недвижимия имот, в действителност не разполага с никакви правнорелевантни и законови документи, чрез които ако е необходимо по някакъв повод може да докаже своето право. Той разполага единствено с фактическата власт върху имота и с нищо друго. Ползва се само от едно от трите правомощия, които съдържа правото на собственост, като субективно вещно право, а именно само от правомощието владение. Другите две правомощия, съдържащи се в правото на собственост - плодоползването и разпореждането или са силно ограничени, или изобщо не може да се ползва от тях. И докато за плодоползването може да има изключение и владелецът всъщност да прибира плодовете от имота и натуралните и гражданските, то за да упражни другото правомощие - разпореждането с недвижимия имот, ще му е нужно да докаже първо правото си на собственост въз основа на обстоятелствена проверка и чак след като, издадения въз основа на нея нотариален акт с констативно действие произведе съпътстващия го правен ефект, владелецът вече става собственик и може да се разпорежда по собствено усмотрение с вещта си. Преди настъпването на ефекта на констативния нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствената проверка, всяко трето лице може да му се противопостави и да оспори неговото право на собственост.
В действителността обаче такива случаи не са рядкост, тъй като по време на дългото ни историческо развитие цялата тази система - за удостоверяване на вещни права е претърпяла множество трансформации и е преминала през различни етапи, законодателят е предвидил тази възможност, за да могат тези, които наистина са наследници на истинските собственици на имотите да успеят да го докажат по един надлежен начин, след което да получат и полагащите им се документи за собственост, изискуеми от закона и да имат възможност при нужда да се противопоставят на трети лица, които оспорват правата им, както и да получат защитата на закона, полагаща се на всички други собственици.
Основата, върху която стои този специфичен способ за придобиване право на собственост е друг специфичен за българската правна доктрина институт, този на придобивната давност, уредена в Закона за собствеността в чл. 79 - 86 и с приложимост на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД. Съгласно тях правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 (десет) години. А ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 (пет) години. Добросъвестното владение има много субективни и трудно доказуеми черти и заради това на практика добросъвестното владение е почти неприложимо.
В производството по доказване на собствеността върху недвижим имот чрез позоваването на придобивна давност, т.нар. обстоятелствена проверка се спазват всички кумулативно изброени елементи в закона, за да е налице годното правно основание, чрез което владелецът да стане собственик. Едно от най-важните от тях е и фактическото държане и намерението на владелеца да са в посоката, нужна да го направят собственик. Първо е много важно той да е упражнявал фактическата власт на годно, да го направи собственик, правно основание, и от друга страна да е имал намерението да свои веща, т.е. анимусът да е в унисон с корпуса. Едва при обективното доказване на тези две кумулативни предпоставки може да започне производството по доказване на собствеността с прилагането на способа на придобивната давност, т.нар. обстоятелствена проверка. Тези предпоставки се доказват като се вземат предвид реалните факти и действията на самия владелец, който иска да стане собственик.
Едва след доказването на всички тези изисквания, кумулативно, а не алтернативно свързани, споменати по-горе владелецът на един имот може да поиска по определения от закона начин от нотариус започване на производството по издаване на нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Може би най-характерния елемент от състава на този придобивен способ за право на собственост е неговият констативен характер за собственика на недвижимия имот. До момента, в който владелецът става собственик, той се ползва от неговите облаги, които идват от факта на самото владение, но от момента, в който става собственик по закон се променя неговото статукво, с оглед на обявяването му за такъв, той встъпва в правата на законен собственик и придобива всички полагащи му се за това права и задължения върху недвижимия имот. Издаденият нотариален акт чрез този способ е констативен нотариален акт и като част от този специфичен вид нотариални актове той само отбелязва един вече така или иначе доказан и съществуващ за правния мир факт.
Собственикът, който иска издаването на констативен акт за собственост, всъщност е такъв по силата на самия закон, но по една или друга формална причина удостоверява собствеността си не с нотариален акт, а с други предвидени в закона, че го правят собственик, документи. Такъв чест случай от практиката е този с реституираните и върнати в реални граници земеделски земи и гори. По-голяма част от собствениците на тези имоти, всъщност нямат нотариален акт в тесния смисъл на думата, а притежават други документи, например в ЗСПЗЗ е предвидено, че собственик, който има решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори от Общинската поземлена комисия и скица за същия имот, издадена от съответната служба, доказва безпрецедентно, че е собственик на земята. Издаването на констативен нотариален акт е негово право на избор, но той така или иначе е законен собственик на тези имоти, тъй като притежаваните от него документи, са напълно достатъчни да докажат неговото право на собственост пред трети лица. Издаването на констативен нотариален акт, въз основа на така представени документи, е чисто формално и няма онова конститувно действие, което има за собственика конститутивен нотариален акт при сделка за покупко-продажба на недвижим имот например.
Много по-съществена роля има издаването на нотариален акт чрез доказване на собствеността по обстоятелствен начин и неговото констативно действие.
В някой от следващите броеве ще се спрем подробно на цялата процедура за неговото изготвяне, всички особености, които съпътстват една такава проверка, трудностите, с които често се сблъсква всеки решил да се позове на тази правна възможност да стане на собственик и да обективира по законен начин фактическото положение.
автор: Елина Василева
