ПРОМЕНИТЕ В СФЕРАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА – КЪМ ЕДНО ПО-ЕФЕКТИВНО И СИГУРНО ПРОИЗВОДСТВО

13/06/2017

Момчил Петров Ася Петрова

На 22.12.2016 г. са приети последните допълнения и изменения в Търговския закон, сред които намира място и промяната в уредбата на производството по несъстоятелност, както и създаването на едно изцяло ново производството – това по стабилизация на търговец. Една от целите на посочените промени е да отговорят на преобладаващите в последните години тенденции, развиващи се на наднационално ниво в рамките на Европейския съюз, за гарантиране наличието на процедури, които да осигурят възможност за стабилизиране на предприятията, както и за провеждане на едно ефективно производство по несъстоятелност, което да доведе до справедливо удовлетворяване на кредиторите и запазване интересите на несъстоятелния длъжник.

Още в Резолюция, приета от Европейския парламент на 15 ноември 2011 г., се посочва необходимостта от хармонизиране на законодателствата на европейските държави в материята за несъстоятелността, като се изтъкват и насоките на необходимите промени, които да засегнат образуването на производство по несъстоятелност, предявяване на вземанията, правилата за отменителните искове и др. Излагат се и насоки относно създаването на планове за преструктуриране на предприятията, действието и съдържанието им.

Важна предпоставка за измененията в Търговския закон се явява и Препоръка на Европейската комисия от 12.03.2014 г., в която сред основните приоритети е възможността за преструктуриране на предприятията, която да предотврати обявяването им в несъстоятелност и да доведе до максимална полза както за самото предприятие, така и за неговите кредитори и служители – пряк отговор на тази цел е създаденото производство по стабилизация. Според Европейската комисия, една от най-важните предпоставки за увеличаване на трансграничните инвестиции, стимулиране на оборота и създаване на по-благоприятна почва за поемане на рискове, е именно предоставянето на втори шанс на застрашените предприятия. Последните следва да имат възможността чрез съвкупност от мерки да стабилизират финансовото си състояние, като се запазят и интересите на кредиторите. Основна предпоставка за постигане на посоченото е създаването на ефективни правила и уеднаквяване на съществуващите такива, което да доведе до наличието на минимални стандарти във всички европейски държави, явяващи се и гаранция за сигурност за предприемачите.

На следващо място, промяната в уредбата на производството по несъстоятелност е и една от насоките, изтъкнати от Европейския съвет в Препоръка от 14 юли 2015 г. Сред препоръките на Съвета се явявя и подготвянето на всеобхватна реформа на правната уредба на несъстоятелността, въз основа на най-добрите международни практики и експертен опит.

Не на последно място, изменението на Търговския закон е продиктувано и от препоръките на Световната банка от ноември 2015 г., във връзка с уредбата на несъстоятелността и правата на кредиторите, в която са посочени и конкретни забележки, свързани с прекомерното забавяне на развитието на началната фаза от производството, правилата за удовлетворяване на кредиторите и необходимостта от взаимстване с установените и действащи международни практики в сферата на несъстоятелността.

Измененията на нормативните правила, уреждащи производството по несъстоятелност, не са самоцелни, а са резултат от съществуващата в последните години тенденция за постигане на минимални стандарти в уредбата, съобразени с международните практики и опита, черпен от останалите европейски законодателства. Тези стандарти би следвало да гарантират в по-голяма степен провеждането на едно целесъобразно производство, гарантиращо опазване на интересите на участниците в него.

I. ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С НАЧАЛНИЯ ЕТАП ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО

Промените в чл. 608 от ТЗ се свъразни с изменение и допълнение на съществуващите презумпции за неплатежоспособност, както и с въвеждането на нови такива. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ се предполага, че търговец не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Посочената разпоредба намира приложение и спрямо висящите производства, при които е подадена молба за откриване на производство, но платежоспособността все още не е обявена. Чл. 608, ал. 4 пък предвижда, че неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Запазва се предвиденото правило, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като се добавя и формулировката, че последното е налице и когато той е платил изцяло или частично вземанията на отделни кредитори.

Целта на тези промени е, от една страна да се създадат допълнителни правила за защита на кредиторите, тъй като например необявяването на годишните финансови отчети само по себе си представлява признак за влошено икономическо състояние. От друга страна, въвеждането на посочените презумпции цели и създаване на едно по-ефективно производство чрез спестяване на време и усилия още в неговото начало. Един от аргументите, посочени сред мотивите на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, в съответствие с наставленията в доклада на Световната банка от ноември 2015 г., е, че въвеждането на новото правило ще улесни доказването на състоянието на неплатежоспособност и ще прекрати съществуващите досега практики началната фаза на производството да продължава неоправдано дълго време, поради невъзможността да се установи неплатежоспособност на базата на финансовите отчети, които в голяма част от случаите са водени нередовно.

1. Кои са лицата, по повод на които може да бъде приложена новата презумпция на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, както и какъв е нейният фактически състав?

Задължение за съставяне на ГФО имат юридическите лица със стопанска и нестопанска цел. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), годишния финансов отчет се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение, като в ал. 2 е посочено, че формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определя с приложимите счетоводни стандарти. В ТР трябва да са заявени всички изисквани документи. Изключения са предвидени в чл. 29, ал. 3, 4 и 6 от Закона за счетоводството, относно съставните части на ГФО на едноличните търговци, микропредприятията и малките предприятия. Предприятията съставят ГФО към 31 декември на отчетния период (чл. 27 ЗСч).

Редът и сроковете за публикуване на ГФО е определен в чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Достатъчно е ГФО да бъде заявен за обявяване, тъй като е възможно между заявяването и самото регистърно действие по оповестяване да мине определен период от време.

Разпоредбата касае само годишните финансови отчети. Този текст не може да се прилага и по отношение на консолидираните финансови отчети и междинните финансови отчети.

На последно място, незаявяването за вписване на ГФО следва да е за последните 3 последователни години, предхождащи датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Въпреки изложеното, въведената презумпцията не води автоматично до обявяване на неплатежоспособност и не изключва събирането на доказателства в хода на производството, дори когато липсват финансови отчети или са обявявани нерегулярно, или са непълни и неточни.

2. Промени, които се въвеждат с ал. 3 на чл. 608 ТЗ.

Според новата формулировка, плащанията към отделни кредитори не изключва приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3. От друга страна, това не означава, че съдът ще обяви неплатежоспособност, ако длъжникът не плаща или плаща частично само на кредитора молител, с оглед на неговото вземане. Спирането на плащанията следва да бъде преценено по отношение на всички кредитори, като доказателствената тежест пада върху длъжника, който трябва да докаже, че не се намира в състояние на неплатежоспособност.

3. Какви изисквания поставя нормата на чл. 608, ал. 4?

На първо място, необходимо е да съществува установено с влязъл в сила акт безспорно вземане, като без значение се явява фактът, дали този акт има сила на пресъдено нещо. В хипотезата се включват осъдителните решения и определения на съдилищата, заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК (с уговорката, че тъй като заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е акт с предварително изпълнение, тя намира приложение чак след влизането й в сила), арбитражни решения, съдебни решения на съдилищата на други държави-членки и други. Неприложими към случая се явяват обезпечителните заповеди, изпълнението по реда на ЗОЗ, както и при съдействието на съдебните изпълнители по реда на чл. 521 и 522 ГПК, във връзка с чл. 35 ЗОЗ – при въвод във владение и предаване на движими вещи по искане на заложния кредитор.

На следващо място, трябва да е налице изпълнително производство, образувано по реда на ГПК или ДОПК, като без значение се явява обстоятелството дали кредиторът е първоначален такъв или е присъединен впоследствие взискател.

Третата предпоставка, която обуславя приложението на презумпцията, е вземането на кредитора да остане изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или съобщението за доброволно изпълнение. Ирелевантен остава въпросът, дали реално са предприети действия от страна на съдебния изпълнител по принудително изпълнение. При заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, предвиденият срок започва да тече от влизане в сила на заповедта. В хипотезата, в която молителят за откриване на производство по несъстоятелност е присъединен взискател по изпълнителното дело, срокът започва да тече от момента на присъединяването му.

За приложението на разпоредбата на чл. 608, ал. 4 от ТЗ без значение остава и въпросът дали кредиторът с неудовлетворено вземане е подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност или се е присъединил впоследствие. Необходимо е обаче вземането, за събирането на което е образувано изпълнително производство, да попада в някоя от категориите на посочените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ вземания, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка; публичноправно задължение, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. Също така, разпоредбата на чл. 608, ал. 4 ТЗ не е приложима в случаите, в които молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника.

II. ИЗМЕНЕНИЯ, ЗАСЯГАЩИ ОРГАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

1. В чл. 657 от ТЗ, уреждащ предпоставките и правилата за освобождаване на синдика, се създава нова алинея, която предвижда възможност за обжалване на определението на апелативния съд, с което се потвърждава определението на съда по несъстоятелността по ал. 4, т. 2 от същия член. Това е актът, с който съдът по несъстоятелността по свой почин или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, освобождава синдика, ако същият не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Освобождаването по този ред се извършва на виновно основание и по силата на чл. 655, ал. 2, т. 8 от ТЗ се явява пречка лицето занапред да осъществява функцията на синдик. В досегашната съдебна практика този ред се прилага, когато синдикът е допуснал множество и съществени нарушения, а неизпълнението е системно или трайно, със значителни неблагоприятни последици за развитието на производството по несъстоятелност, за дружеството или за кредиторите. Въпреки това и с оглед сериозните последици за синдика, които могат да настъпят от подобно освобождаване, се въвежда триинстанционно разглеждане на делата по освобождаването му, именно с цел разширяването на възможностите на защита на лицето. Това е и основният мотив, посочен в проекта за изменението на Търговския закон.

2. На следващо място, промените засягат и фигурата на временния синдик и по-конкретно правомощията му във връзка с изготвяне на първоначалния списък на кредиторите. След поправката на закона в чл. 668, т. 1 ТЗ се предвижда, че в списъка на кредиторите трябва да бъде посочено и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника, както и кои от кредиторите са били такива през последните три години, предхождащи откриването на производството по несъстоятелност. Посоченото задължение е пряко свързано и с промяната на разпоредбите на чл. 670, ал. 2 ТЗ, касаеща начина на вземане на решения на първото събрание на кредиторите, за която ще стане въпрос по-долу в изложението.

3. С новите изменения се създава и една изцяло нова фигура, а именно – на помощник-синдика. Изискванията за назначаването му, както и неговите правомощия са уредени в Раздел IIа на Глава 42 от Търговския закон. Основната роля на помощник-синдика е подпомагане на синдика при изпълнение на конкретни задължения в производството по несъстоятелност. В закона е предвидено, че той се назначава от самия синдик, посредством договор, а не от съда по несъстоятелността, което води до заключението, че помощник-синдикът не е орган на несъстоятелността Въпреки това за назначаването му, съгласно правилото на чл. 660, ал. 2 от ТЗ, е необходимо предварителното разрешение, дадено от съда, след направено искане от страна на синдика, с посочване на конкретните действия, за извършването на които ще бъде назначено лицето. Законът не поставя ограничение относно броя на помощник-синдиците, които могат да бъдат назначени в конкретно производство по несъстоятелност, което означава, че по искане на синдика и с разрешение на съда, тези функции могат да бъдат изпълнявани от повече от едно лице.

Не са поставени и големи различия в изискванията за лицата, които могат да упражняват функцията на помощник-синдик, спрямо изискванията за синдиците. И тук е предвидена необходимостта от полагане на изпит за придобиване на качеството помощник-синдик. Единствената разлика се отнася до продължителността на изискуемия стаж, който трябва да бъде не по-малко от 2 години по специалността. Липсва изискване помощник-синдикът да се застрахова за времето, през което е назначен по конкретно производство, за вредите, настъпили при виновно неизпълнение на задълженията.

4. На следващо място, промени се наблюдават и в правилата за провеждането на първото събрание на кредиторите. Новата трета алинея на чл. 669 от ТЗ предвижда, че събранието не се провежда, в случай че длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години, както и ако длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 ТЗ и не предостави на временния синдик търговските си книги или когато търговските му книги са водени явно нередовно.

Посочените изменения имат практическа насоченост. Основната функция на първото събрание на кредиторите е изборът на постоянен синдик. В самото събрание участват кредиторите, посочени в първоначалния списък, изготвен от временния синдик. На този етап производството по предявяване на вземанията все още не е приключило и поради тази причина единствените източници, от които временният синдик може да черпи информация за кръга на кредиторите на длъжника, са годишните финансови отчети и търговските му книги. В случаите, в които длъжникът не е обявявал финансовите отчети и откаже съдействие с предоставянето на търговските си книги (под това понятие следва да се имат предвид пасивните аналитични сметки на дружеството), се получава ситуация, в която съставянето на първоначалния списък с кредитори се явява почти невъзможно. Както е посочено и в мотивите към Законопроекта за изменение на Търговския закон с посочените нововъведения се цели ускоряване на развитието на началната фаза от производството по несъстоятелност и преустановяване на практиката от провеждане на множество първи събрания на кредиторите, което води и до утежняване на целия процес. Разрешението, което е изложено е предоставянето на възможност, при наличието на определени хипотези, първото събрание на кредиторите да не бъде проведено, а временният синдик да продължи да изпълнява правомощията си до избиране на синдик от събранието на кредиторите, след като бъдат изготвени и списъците с приети вземания на кредиторите.

Относно изискването търговските книги да бъдат водени явно нередовно, в практиката се възприема, че под понятието „явно” се разбира водене на търговските книги по такъв начин, че да не е необходимо събирането на доказателства за това, че са водени нередовно. Под „нередовност” пък следва да се разбира несъответствие между посоченото в книгите и действителното положение на търговеца. Нередовността ще е налице и когато даден кредитор изобщо не фигурира в тях. Достатъчно е нередовността да е налице само за един кредитор, за да се приеме, че книгите са водени нередовно.

Втората основна промяна, свързана с режима на първото събрание на кредиторите, се изразява в изключването на определени категории кредитори от кръга на лицата с право на глас при вземане на решенията от събранието. Това са кредиторите, които са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с него през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност, както и кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица с длъжника за същия период. Правилото следва да важи и за лицата, които през последните 3 години, първоначално са били, а в последствие не са свързани лица с длъжника.

Целта на посочените изменения се изразява в гарантиране на справедливото удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Както се изтъква и сред мотивите за промените, цели се ограничаване на възможността кредиторът чрез свързани лица, които по един или друг начин фигурират в търговските му книги, да предопредели избора на постоянен синдик, който от своя страна има и широк кръг от правомощия в производството.

III. ИЗМЕНЕНИЯТА, КАСАЕЩИ УСТАНОВИТЕЛЕНИТЕ ИСКОВЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 694 ОТ ТЗ

На първо място, следва да се отбележи, че с промяната на разпоредбите на чл. 694 от ТЗ, се постига систематизиране, с оглед множеството изменения, направени в него след приемането на Част 4 от Търговския закон.

В първите три алинеи се определя кои са процесуално легитимираните лица, които могат да предявят иск за установяване съществуването, съответно несъществуването, на вземане. Исковете, уредени в чл. 694 ТЗ са приложими и по отношение на обезпеченията и првилегиите, които могат да бъдат оспорени самостоятелно.

            Основно нововъведение представлява четвъртата алинея, която урежда изрично участието на синдика в производствата по установителните искове, предявени по реда на чл. 694 от ТЗ. Досегашната съдебна практика, включително и тази на ВКС, изключваше неговото участие както в самостоятелно качество, така и като представител на длъжника. След измененията обаче синдикът става част от производствата по установителните искове на самостоятелно основание, в качеството му на лице, овластено да осъществява публични функции в производството по несъстоятелност, а не като представител на длъжника. С оглед правомощията на синдика като лице, оспорващо наличието на правото на вземане или засягащо интереси, твърдейки съществуването на подобно право, то следва да се заключи, че той трябва да бъде конституиран като необходим другар на страната на ответника.

В новите текстове на чл. 694 от ТЗ се предвижда възможността като трети лица – помагачи на длъжника да встъпят кредиторите с приети вземания, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск. Освен това според новата пета алинея, при предявен от длъжника иск или по предявен от кредитор отрицателен установителен иск, друг кредитор не може да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец в производството до приключване на първото заседание по делото.

Част от целите, преследвани с нововъведенията, са свързани с преустановяване на възможността да се провеждат симулативни процеси, чрез които да се оказва влияние върху производството по несъстоятелност чрез мними кредитори, свързани с длъжника. В мотивите към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, като основание за търсените нововъведения се изтъква създадената практика, при която поради неучастието на синдика и други кредитори в производствата, образувани след подаден установителен иск по чл. 694 от ТЗ, се стига до провеждане на подобни симулативни процеси между кредитор и длъжник, в резултат на които мнимите кредитори се оказват с мнозинство от вземанията. По този начин те могат да оказват сериозно влияние върху протичането на производството по несъстоятелност, практика, която занапред ще бъде преустановена.

От значение е въпросът за действието на нормата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ по време. Законът за изменение и допълнение на Търговския закон не съдържа разпоредби, регламентиращи действието му по отношение на висящите производства по чл. 694 ТЗ. В тази връзка следва да се прилагат общите разпоредби относно действието на правните норми, според които нормата на чл. 694, ал. 4 ТЗ е процесуална и следва да намери приложение и по висящите дела, т.е. синдикът следва да бъде конституиран и по заварените производства. Важно е обаче да се има предвид, че съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако в първоинстанционното производство не е конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар.

Не на последно място, следва да се отбележи, че сред измененията се включват и правилата за установяване на размера на държавната такса, дължима при предявяване на установителен иск, който вече се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен искът. Осезаемото намаляване на държавната такса несъмнено ще окаже стимулираш ефект върху кредиторите да потърсят защита на вземанията си по съдебен ред.

IV. НОВИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОСРЕБРЯВАНЕТО НА МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

1. Една от промени касае чл. 717г, която разширява обхвата на забраната за придобиване на имущество от масата на несъстоятелността, в рамките на производството по несъстоятелност, като към длъжника, неговия представител, синдика и лицата по чл. 185 от ЗЗД, добавя и подставените лица и свързаните с тях лица. Посочените изменения се явяват като отговор на съществуващата до момента практика, длъжникът в производството, заобикаляйки забраната, чрез свързани лица да придобие обратно имуществото си и то на по-ниски цени. Участието на включените в разпоредбата лица, въпреки изричната забрана в тази насока, води до недействителност, както на наддавателното предложение, така и на самата продан. Целта на закона е да осигури по-голяма закрила на кредиторите в производството по несъстоятелност.

2. Следващата промяна засяга чл. 717д, уреждащ начина на заплащане на цената при осъществена продажба. Увеличен е срокът за внасяне на продажната цена, който вече е седемдневен. Новото правило предвижда, че когато за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане (тук следва да се има предвид кредитор с прието, но неоспорено вземане, което не е предмет на висящ съдебен процес) или кредитор с права по чл. 717н, синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. По същество промяната се изразява в това, че вече купувачът не е длъжен да внесе цялата сума по проданта и после да чака възстановяването на надвнесената част, което в повечето случай изисква продължителен период от време. Освен това, за разлика от другите сметки за разпределение, тази особена сметка се изготвя преди да е постъпила сумата от проданта, тъй като първо се определя каква част следва да бъде внесена по нея. С нововъведенията в чл. 717д се цели от една страна да се синхронизира уредбата на осребряването в производството по несъстоятелност с тази на публичните продажби по реда на ГПК. От друга страна се цели и стимулиране на интереса на кредиторите да вземат участие в процеса на осребряване на имуществото при интерес към него.

3. Изменения са налице и в разпоредбите на чл. 717н, уреждащи режима на продажба на обезпечено имущество. В новата редакция на текста е предвидено, че при продажба на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата. В първия случай за получените суми се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Последните се запазват от синдика и се предават на кредитора, след като той представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество, а когато кредиторът е обезпечен с особен залог, сумата се предава на  кредитора, въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.

Досега практиката беше противоречива. Тъй като нямаше изрично правило за изготвяне на сметка за разпределение при продажба на имущество, обезпечаващо чужд дълг, или се изготвяше сметка за разпределение, срещу която обезпеченият кредитор не можеше да възрази или да обжалва определението за одобряването й и по този начин да защити правата си, или такава не се изготвяше – в този случай пък кредиторите по несъстоятелността по никакъв начин не можеха да оспорят платените на обезпечения кредитор суми. С нововъведеното задължение за съставяне на отделна сметка за разпределение се гарантират правата на обезпечения кредитор да възрази срещу сметката, съответно да обжалва определението за одобряването й.

На следващо място приетите промени решават и друг проблем. В случай че обезпеченият кредитор не успее да се снабди с изпълнителен лист срещу главния длъжник, тъй като например и срещу него е открито производство по несъстоятелност, е достатъчно да удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството на главния длъжник.

Внимание заслужава въпросът за конкуренцията между Търговския закон и Закона за особените залози, когато имуществото на длъжника е предмет на особен залог. В случай че е открито производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя преди заложният кредитор да е вписал пристъпване към изпълнение, последният ще се удовлетвори само в рамките на производството по несъстоятелност, което означава, че следва и да предяви вземанията си, както останалите кредитори. Ако обаче заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ преди да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя, обезпеченият кредиторът има право да избере дали да се удовлетвори по реда на ЗОЗ или да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност.

4. След изменението в чл. 718 от ТЗ, уреждащ правилата за продажба при особени случаи, като предпоставка за осъществяването й е посочено решение на събранието на кредиторите, с което да бъде съобразено и предложението на синдика до съда. Следва да се отбележи, че тук не става въпрос за провеждане на събрание на кредиторите за даване на съгласие или разрешение на продажбата. Разпоредбата няма предвид специално ново правомощие на събранието на кредиторите във фазата на осребряването. За изпълнение на изискванията на чл. 718, ал. 1 ТЗ е достатъчна изразена воля на събранието на кредиторите, което се свиква след одобряване на списъците на приети вземания, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ (вземане на решение относно реда и начина за осребряване, методите и условията на оценка и избора на оценители). Необходимо е обаче събранието да се произнесе за прилагането на особения ред на продажба, ако са налице съответните условия. Ако обаче събранието на кредиторите не се е произнесло, то е необходимо свикването на ново такова във фазата на осребряване, на което да се вземе решение за продажба при особени случаи. Разпоредбата следва да намери приложение и за висящите производства.

Новата четвърта алинея на чл. 718 ТЗ изрично препраща към чл. 717д, ал. 2 ТЗ, т.е. и тук е необходимо да се състави отделна сметка за разпределение за постъпилата от продажбата сума. Ако купувач е кредитор с прието и неоспорено вземане, предварително се определя частта, която следва да се прихване, а предвиденият 60-дневен срок важи от датата на влизане в сила на сметката, тъй като преди това не е известно какъв е размерът на сумата, която следва да плати кредиторът – купувач.

V. ПРОМЕНИ В ПРАВИЛАТА ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЪДА ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА СМЕТКАТА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Предвидена е промяна в разпоредбата на чл. 729, ал. 3 ТЗ, която посочва кои са активно легитимираните лица да подадат жалба срещу определението, с което съдът по несъстоятелността одобрява изготвената сметка за разпределение. Сред лицата, които имат възможност да обжалват съдебния акт е включен и кредитор, който не е подал възражение, в случай че сметката за разпределение се изменя или отменя с определението на съда. Идеята тук е, че досегашната формулировка на разпоредбата включваше само длъжника, комитета на кредиторите и кредитор, който е подал възражение срещу изготвената сметка. Според текста на разпоредбата преди нейната промяна, излизаше, че кредитор, който не е възразил срещу сметката за разпределение няма възможност да подаде жалба срещу определението на съда. Кредиторът обаче няма интерес да възрази срещу сметката за разпределение, в случай че за него е предвидено плащане по нея. Ако обаче впоследствие съдът промени или изключи това плащане, от буквалният прочит на разпоредбата навеждаше до заключението, че той не е активно легитимиран да подаде жалба срещу акта на съда. Именно това основание е застъпено и в мотивите за измененията на визираната разпоредба.

VI. НОВОВЪВЕДЕНИЯ ПРИ ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Предвидени са и няколко изменения, свързани със заключителния етап от производството по несъстоятелност, като основната им цел е гарантиране на правата на кредиторите в по-голяма степен.

На първо място, създава се нова ал. 2 на чл. 735 от ТЗ, която посочва, че производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу тях не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Една от основните критики на Световната банка в доклада от ноември 2015 г. е, че съгласно досегашната уредба правата на кредиторите бяха засегнати, тъй като тя не позволяваше на кредиторите да се удовлетворят от учредените им обезпечения от трети лица, в случай че производството по несъстоятелност на главния длъжник бъде прекратено. С погасяването на главното задължение, което е обезпечено, се погасяват и обезпечителните права поради акцесорния им характер. В този смисъл кредиторите оставаха увредени при провеждане на едно бързо производство по несъстоятелност на главния длъжник, чието прекратяване погасяваше и акцесорните им права.

Във връзка с изложеното е и промяната на чл. 739, ал. 2 ТЗ, според която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените вземания са учредени обезпечения от трети лица.

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Направените изменения и допълнение в Търговския закон, касаещи уредбата на производството по търговска несъстоятелност, се въвеждат с оглед постигането на конкретно предвидени цели. Посочените в началото на статията европейски актове, както и докладът на Световната банка, поставят ясни насоки пред българския законодател относно това какви действия следва да бъдат предприети за усъвършенстване на правилата и рамките при провеждането на производството по несъстоятелност. Обосновано бързото развитие на производството, защитата на правата на кредиторите, ефективното провеждане на производството, с оглед възможността за удовлетворяване на възможно най-голяма част от изискуемите вземания, се явяват сред основните достижения, които промените преследват. Нововъведеното производство по стабилизация, което остава встрани от предмета на настоящата статия, е достатъчно доказателство за стремежа да се обърне внимание и на нуждите на предприятията, изпитващи финансови затруднения, с оглед на това да се потърси по-голяма сигурност и повече възможности за тяхното спасяване. От съществено значение за правилното приемане на измененията се явява и необходимостта последните да бъдат разглеждани и оценявани в духа на развиващите се процеси на наднационално ниво, целящи създаване на минимални стандарти в отделните държави за гарантиране на основните принципи при провеждане на производството по несъстоятелност, както и на споделяне на опита и установените ефективни практики в сферата на несъстоятелността.