Задължение за неконкурентност на управителя в дружество с ограничена отговорност (чл. 142 от ТЗ)

19/11/2010

Автор: Нели Салтирова; Анализ: Елеонора Сергиева

Практически поглед върху двете хипотези за наличието, респективно липсата на "съгласие" на дружеството:

Ако приемем, че съгласието на дружеството за извършване на конкурентна дейност от страна на управителя се счита за дадено, ако при изборът му съдружниците са знаели, че лицето е управител на друго дружество, извършващо сходна дейност, остава открит въпросът за доказване на това обстоятелство в един процес, в който управителят твърди, че съгласието за извършване на тази дейност е налице. Защото една от най-трудните задачи по доказването в процеса, независимо от конкретния казус, е установяване именно на "знанието" на определени факти. Все пак, дори защитата за дружеството с оглед предвидената в чл.142, ал.1, т.2 забрана, а именно: участието в събирателни и командитни дружества и други дружество с ограничена отговорност, да е гарантирана отчасти с публичността на Търговския регистър, не така стои въпросът с другите две хипотези, представляващи забрана за извършване на конкурентна дейност.

В другата хипотеза - когато управителят желае да започне извършването на конкурентна дейност след избора му в съответното дружество, най-удачният вариант е съгласието да е дадено в писмена форма, като същото може да е инкорпорирано в решение на общото събрание на съдружниците. На практика в повечето дружествени договори липсва изрична уредба на начина на даване на това съгласие и въпросът е оставен открит. Липсата на изрична уредба би могла да създаде множество пречки за доказване наличието на съгласие на дружеството в бъдещ процес.

Именно защото управителят отговаря за причинени на дружеството вреди в резултат на извършването на конкурентна дейност от негова страна без съгласието на дружеството, въпросът за доказване на наличието, респективно липсата на това съгласие е от изключителна важност с оглед крайното реализиране на тази отговорност.

С оглед защитата интересите на дружеството е и възможността за предоставяне от страна на управителя на гаранция за неговото управление, която да е обвързана и със забраната за осъществяване на конкурентна дейност, като в договора за управление изрично се предвиди и начинът и формата за освобождаване на тази гаранция или на част от нея.

Изпрати коментар

Вашият email няма да бъде публикуван. Полетата отбелязани с * са задължителни.

Забраната за извършване на конкурентна дейност от управителя на дружеството с ограничена отговорност (ООД) е въпрос, касаещ начина на управлението му.

Тази забрана е въведена за управителя на дружеството с ограничена отговорност и е създадена под условие – само ако липсва съгласие на дружеството. В чл.142 от ТЗ са посочени три ограничения за управителя на ООД, които се прилагат в случаите на извършване на дейност, сходна с тази на дружеството: забрана за извършване на търговски сделки от свое или чуждо име; да участва в събирателно дружество (СД), командитно дружество (КД) или дружество с ограничена отговорност (ООД); както и да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.

Като последица от нарушаването на забраните по чл.142, ал.1, в чл.142, ал.3 от ТЗ се предвижда задължение на управителя за обезщетение на причинените на дружеството вреди. Става въпрос за вътрешнодружествени отношения, които могат да бъдат разрешени по реда на Търговския закон (ТЗ) и на базата на дружествения договор.

Управителят на търговското дружество с ограничена отговорност е орган на управление на дружеството. Той организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание, отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред всички лица и органи. Едно от основните задължения на управителя е това за лоялност към дружеството.

Фактът на избора на едно лице за управител в ООД предполага доверие на съдружниците в него, поради което изрична забрана за осъществяване на конкурентна дейност ТЗ предвижда единствено в случаите на липса на съгласие на дружеството с нея.

Управителят на дружеството с ограничена отговорност е негов необходим и задължителен орган. Основна характеристика на дейността на управителя е, че тя е изпълнителна. Избирането на управителя следва да се разграничава от назначаването му. Първият акт има отношение към конституирането му като дружествен орган, докато вторият урежда вътрешните отношения между него и дружеството. Функционалната връзка между избора и назначаването се състои в това, че избраният приема положението си на орган, когато има сключен договор за назначаване, а последният се сключва, с цел управителят да встъпи в органовите си задължения.

Управителят по принцип не е в трудовоправни отношения с дружеството. В съдържанието на трудовите отношения влизат права и задължения, които са принципно чужди на управителя на ООД (напр. Управителят не носи дисциплинарна отговорност по КТ). Трудовият договор между управителя и ООД не е дефинитивно изключен.Страните трябва да имат договорна свобода да уредят отношенията си както намерят за добре. Видът на договора ще рефлектира и върху обема на имуществената отговорност на управителя, в случай че при изпълнение на функциите си в дружеството последният причини вреди на същото, независимо от тяхното естество. Тази отговорност няма да е ограничена по правилата на КТ, а ще се реализира като гражданска.

Правило при реализирането на отговорността е, че който се е задължил безвъзмездно е обвързан с по-малка строгост в сравнение с този, който получава насрещна престация. При нарушаване на задължението по чл.142 от ТЗ, в случаите на осъществяване на управлението, безвъзмездно, би следвало да се редуцира пропорционално и мащабът на дължимата грижа, която във всеки случай ще бъде грижата на добрия търговец.

Управителят трябва да отговаря в случаите на причиняване на вреди на дружеството при нарушаване на забраната за неконкурентност. Отговорността на управителя е имуществена, възможна е само при неосъществяване задълженията му (действие или бездействие), настъпване на вреда (пропусната полза или щета), причинна връзка и вина. Допустимо е в защита на последващото удовлетворяване интересите на ООД да се изиска от управителя да даде гаранция за управлението си.

Имуществената отговорност няма да може да се реализира, когато няма решение на ОС на ООД за това. От друга страна, когато в изпълнение на решение на ОС управителят причини вреди, няма да отговаря за тях.

Съществува възможност за освобождаване от задължението за неизвършване на конкурентна дейност от страна на управителя. Съгласието на ООД в тази насока би трябвало да се счита за дадено, ако при избора на управителя на съдружниците е било известно, че същият извършва конкурентна дейност и не е уговорено или постановено изрично нейното прекратяване. Но в хипотезите когато управителят желае да започне извършване на конкурентна дейност, след като е започнал упражняване на своите функции, той трябва да бъде освободен от задължението за неизвършване на конкурентна дейност по реда, установен в устава на дружеството. В защита интересите на дружеството е възможността за оттегляне на даденото съгласие за осъществяване на конкурентна дейност без ограничение във времето.

Освобождаването от отговорност на управителя става с решение на ОС. Одобрението на отчета за дейността на дружеството инкорпорира в себе си и освобождаването на управителя от отговорността по чл.142 от ТЗ. Тъй като правният режим на отговорността има императивен характер, съдружниците не могат да решат управителят да отговаря ограничено или при облекчени условия. В тази връзка освобождаването на управителя от отговорност при нарушаване на забраната за неконкурентна дейност за бъдещ период е недопустимо.