Риск за дружествата от източване, чрез измама

19/11/2010

Автори: Елина Василева и Ивелина Кавурска

Изпрати коментар

Вашият email няма да бъде публикуван. Полетата отбелязани с * са задължителни.

 

Системата от правни норми, уреждащи живота на търговските дружества може да бъде сериозно компроментирана.

Документните измами не са необичайни в българската действителност и са добре познати на съдебната практика в разнообразни хипотези. Често престъпният замисъл успява да преодолее противодействието на правоохраняващите органи.
Как стои въпросът за гарантираното от Конституцията право на свободна стопанска инициатива и неговата защита? Допустим ли е от правната ни система престъпен механизъм от измами, който да подложи под съмнение устоите на правото на свободна стопанска инициатива? Отговорите на тези въпроси за съжаление могат да бъдат не много обнадеждаващи.
В настоящото изложение ще разгледаме една реална хипотеза, при която едно Дружество с ограничена отговорност (Дружеството) може да бъде обект и средство на престъпление.

Зад всяко едно дружество стои волята на точно определени лица – неговите съдружници. Съдружниците в дружеството реализират правото си на свободна стопанска инициатива чрез основния и главен орган в дружеството – Общото събрание, в ръцете, на което са правомощията за най-съществените решения, сред които и представителството, и управлението на тяхното дружество. Управителят на дружеството е физическото лице (лица), което осъществява всекидневната дейност по разходването и увеличаването на вложените от съдружниците капитал и/или имущество. Затова изборът и връзката на това лице със съдружниците е от съществено значение и предполага наличието на доверие.

С оглед обстоятелството, че дружеството е специфичен правен субект, законът е предвидил определена процедура за неговото първоначално създаване и последващи промени. Към настоящия момент тази процедура се регулира от Закона за Търговския регистър и всички поднормативни актове към него. Същата включва подаване до Агенция по вписванията набор от документи, подписани от съдружниците и управителя на дружеството – протоколи, декларации, заявления. На базата на тези документи компетентния орган, проверявайки ги само и единствено от външна формална страна, вписва дружеството или вписва промени в него. Какво се случва когато съдружниците се превръщат само в подписи върху определени документи пред очите на органа, контролиращ съществуването на дружествата?
Съгласно разпоредбите на закона регистърът, в който се вписват дружествата, е публичен и всеки има право да прави както устни, така и писмени справки по качените по партидата документи. Практическата организация на това право на информираност на третите лица е доведена до крайността, че всяко лице свободно може да преглежда дружествените документи, въз основа на които компетентният орган взима решения.

Това обстоятелство определено, оказва се, има двойно значение. От една страна, естествено има помощна функция, тъй като всяко заинтересовано лице може да си направи нужната справка за действителното съществуване на дружеството. От друга страна, обаче, това е и една възможност за злоупотреба.
Едно лице, възползвайки се недобросъвестно от правото на достъп до фирмените документи може да се сдобие с всички депозирани документи и въз основа на тях да направи други подобни документи, по силата на които да настъпят съществени промени на обстоятелствата за дружеството. Депозирането на документите относно новата промяна би било лесно чрез използване на електронен подпис, издаден на „новия” (фиктивен) Управител.

Конкретна ситуация: С фалшив протокол от Общо събрание, подправяйки подписите на съдружниците, едно лице може да се самоназначи за управител на дружеството и да заличи истинския управител. Освен фиктивната подмяна на представителя на дружеството, може да бъде променен и адресът на управление, така че кореспонденцията да се пренасочи на удобно място. Всичките документи, по силата на които е извършена тази промяна в дружеството са фалшиви. Зад написаното в протокола не стои волята на действителните собственици, респективно на Висшия орган на дружеството. Въпреки това обаче, тъй като формално документите отговарят на посочените в закона изисквания, за съответния орган те произвеждат правното действие и така фалшивият комплект документи бива вписан без ни най-малки съмнения за действителността му. Като резултат лицето се снабдява с решение за реално несъществуващи промени, но валидизирани от компетентния орган.
Естествено възниква въпросът – как е възможно това? Много просто – формалната подправка на подписите не представлява особена трудност. Тъй като липсва изискване за предварителна проверка на автентичността на подписите, за компетентния орган всеки един такъв документ е редовен. По фирменото досие има образец от подписа само на управителя на дружеството, но не и на съдружниците (а управителят може и да не е съдружник). Отделен е въпросът, че подправката на подписа може да бъде доста сполучлива. Същевременно няма изискване за нотариално заверяване на документите, които се подават – най-вече протоколите за взетите решения от Общото събрание.

От създалата се ситуация въпросното лице, използвайки неистински документи, се сдобива с истинско решение за дружеството и след това с така популярното удостоверение за актуално съдебно състояние (за което битува погрешното мнение, че има валидност от 6 месеца ) започва да поема задължения от името на дружеството.

Два дни след постановяване на решението за промяна на управителя и адреса на управление съдружниците узнават за подмяната на тяхната воля и се опитват да поправят стореното като вземат решение, с което възстановяват предишното положение. Злината обаче е сторена. Лицето се е възползвал от несъвършената законова уредба и от установената порочна практика. С издаденото решение и най-вече с удостоверението за актуално състояние започват да сключват фиктивни договори и да се поемат фиктивни задължения, с които се източва имуществото на дружеството, докато правоохранителните органи и реалните потърпевши (самото дружество и съдружниците) се борят да запълват законовите празнини и да пресекат пътя на тези престъпни действия. Съгласно действащата правна уредба, независимо от предприетите действия за заличаване на формално вписания управител, лицето, което никога не е било избирано за управител на дружеството, за периода за който е бил вписан в търговския регистър като такъв, по отношение на трети „добросъвестни лица” се счита за легитимен представител.

Най – същественият проблем в тази ситуация, от една страна е липсата на каквато и да е било адекватна правна уредба и защитен механизъм за лишаване от възможност регистърния орган да бъде така лесно заблуден и с решението си да подмени волята на съдружниците и да превърне от едно работещо търговско дружество кух субект – едно име и печат. От друга страна, е липсата на регламентация за последствията от действията на „легитимния представител – управителя” по отношение на третите „добросъвестни лица”, в случаите, когато тяхната добросъвестност е подложена под сериозна критика и достатъчно данни за съучастие в извършено престъпление.
Не случайно в последно време постоянно се говори за необходимостта от промени в Закона за търговския регистър, относно текстовете, касаещи неговата общодостъпност и публичност.
Една от исканите промени е да се даде нова по-точна и подробна дефиниция на понятието “търговски регистър“. Според определението той представлява електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, които се вписват по силата на закон и актовете, които се обявяват по силата на закон за всички търговци и клонове на чуждестранни търговци.

Промените предвиждат обстоятелствата и актовете в Търговския регистър да се оповестяват без лични данни, защитени от закона. За да се защитят личните данни в регистъра, идеята е достъпът до информацията да става след регистрация. Предлага се лицето, което иска достъп до архивната информация по партидите на търговците, да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, осигуряващ му уникална парола или с документ за самоличност.

Но от друга страна обаче, буквалното прилагане на Закона за защита на личните данни към данните от Търговския регистър чрез заличаване например на ЕГН ще доведе до абсурди, при които няма да е ясно не само в какви фирми участват обществените личности, политици, магистрати и други публични фигури, но дори кой действително измежду стотиците Иван Иванов Иванов е управител на дадено дружество. До непредвидимост в прилагането на закона ще доведе и “измиването на ръцете”, при което държавата предоставя на личния избор на търговците да преценят кои от данните в представяните от тях официални документи са лични. Едва ли е нужно да се обяснява какви са вредите за прозрачността от нееднаквото публикуване на едни и същи данни за различните търговци. На това отгоре се създава възможност да изтичат данни за справките на потребителите на регистъра, сред които попадат разследващите журналисти. Какъв по-изгоден начин да се препятстват разследванията за злоупотреби и корупция на публични фигури, които засега у нас са успешни единствено в областта на медийните публикации.
Обективно погледнато, става въпрос за сериозен проблем, водещ до труднопоправими и/или дори непоправими последици за лицата, които стоят от другата страна на монетата.