Преодоляване на празнотите в законодателството по действащия Гражданско – процесуален кодекс

26/10/2010

Автор: Правда Баремова

Изпрати коментар

Вашият email няма да бъде публикуван. Полетата отбелязани с * са задължителни.

От 01.03.2008 г. влезе в действие нов Гражданско-процесуален кодекс. Проектът беше приет от Народното събрание на 06.07.2007 г. и обнародван в ДВ на 20.07.2007 г. Още преди влизането си в сила действащият в момента ГПК беше изменян многократно. По малко от три години след приемането му вече са извършени няколко изменения като на два пъти кодексът е изменян значително и във всичките му части.
Това стана наложително поради несъвършенствата в уредбата на процесуалните отношения по действащия ГПК. Практическото му приложение показа, че са налице сериозни празноти в законодателството, неуредени и необхванати от нормативната уредба хипотези.

Ето един пример, илюстриращ ясно казаното по-горе.

Чл. 446 от действащия ГПК предвижда възможност за насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника. Обособени са две хипотези в зависимост от това дали получаваното трудово възнаграждение е под или над размера на минимално установената за страната работна заплата.
Нека разгледаме ал.1, т.2 на чл.446 ГПК, която обхваща случая на получавано от длъжника трудово възнаграждение, което е по – голямо от минималната работна заплата за страната. В тази хипотеза законодателят обвързва размера, който може да се удържи от работодателя при получено запорно съобщение в този смисъл, с размера на дължимия от длъжника данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Ако длъжникът е без деца, които издържа, се удържа сума в размер на дължимия по закона данък. Ето и текстът на сега действащия чл.446:
Чл.446 (настояща редакция) (1) Ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия с размер над минималната работна заплата, може да се удържа, ако длъжникът има месечен доход:

  • до размера на минималната работна заплата – горницата над гарантирания минимален доход, ако е без деца, и една втора от тази горница, ако е с деца, които той издържа;
  • над размера на минималната работна заплата – двойният размер на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е без деца, и размерът на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица , ако е с деца, които той издържа.

Какво става, обаче, когато длъжникът е лице, ползващо се от правото на данъчни облекчения по реда на чл.18 от ЗДДФЛ и в резултат на тези облекчения трудовото му възнаграждение не се облага с данъци? Това не е абстрактна, а напълно реална и често срещана хипотеза. Лицата с призната по надлежния ред намалена работоспособност в рамките на 50 % и над 50 % се ползват от подобни данъчни облекчения. Ако такова лице получава заплата в размер на 450 лева например, неговият трудов доход няма да бъде облаган с данък, защото след като бъдат направени изчисления в съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ, регулиращи това, излиза, че данъчната основа е нула. Това на практика означава, че трудовото възнаграждение на това лице няма да бъде обложено с данък.
При получаване на запорно съобщение от съдия изпълнител за удържане от трудовото възнаграждение на такова лице, работодателят ще бъде изправен пред невъзможността да определи сумата, която може да бъде удържана. Разпоредбата на чл.446, ал.1, т.2 ГПК предвижда, че тя е произведение на сумата на дължимия по ЗДДФЛ данък с цифрата 2, съотв. 1. И в двата случая размерът на сумата, която трябва да бъде удържана, е нула.
Означава ли това, че не трябва да се удържа от заплатата на такова лице? Естествено – не. В чл. 446 ГПК се има предвид започнал изпълнителен процес, което от своя страна предполага успешно приключило исково производство – наличие на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, т.е. налице е безспорно установена основателност на ищцовата претенция. Налице е празнота в законодателството.

Към настоящия момент в Народното събрание има внесен проект на закон за изменение на ГПК. Една от промените, които се предвиждат в него, е изменение на чл.446 именно с цел преодоляване на тази празнота в законодателството, която беше разгледана по-горе. Ето и текста на предвижданото изменение:

„Чл.446 (от проект на закон за изменение на ГПК) (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

  1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
  2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
  3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
  4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.”

Както се вижда от цитираното по-горе извлечение от проекта за изменение на ГПК, размерът на сумата, която трябва да бъде удържана от трудовото възнаграждение на длъжника, ще бъде обвързан с точно фиксирани суми – така както беше и по отменения ГПК, но в завишен размер в сравнение с него. Това законодателно решение е правилното. По този начин няма да се допусне абсурдната ситуация, в която доказано по съдебен ред вземане няма да може да бъде удовлетворено поради невъзможността да бъде изчислен размерът на подлежащите на удържане от работодателя суми.

* Тази статия е актуална към месец март 2008 г.
Изменението на чл. 446 от ГПК е прието в посочения по-горе като проект вид и обнародвано в ДВ, бр.50 от 30.05.2008 г. Същото е в сила от 01.03.2008 г.