Индивидуалното принудително изпълнение като част от изпълнителното производство.

30/06/2011

Автор: Иван Антонов

1.         Характеристика:

Често в гражданските правоотношения контрагентите не изпълняват поетите задължения и фактическото им поведение не съвпада с дължимото такова. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са предвидени редица средства за защита на кредитора срещу незаконосъобразното поведение на длъжника. Изпълнителното производство, уредено в Част Пета на ГПК цели да защити този на когото се дължи, доставайки му принудително дължимото, като същевременно санкционира неизправния длъжник. Принудителното изпълнение представлява важна държавна функция, която се характеризира със силна намеса в правата на гражданите (собственост, претърсване на личните му вещи и жилище и др.) Изпълнителното производство обхваща два вида принудителното изпълнение – универсално (най-често търговска несъстоятелност) и индивидуално.

 

2.         Индивидуалното принудително изпълнение:

Когато от страна на длъжника липсва доброволно изпълнение, като заместител на последното се осъществява изпълнителното производство – като производство за индивидуално принудително изпълнение. Изразява се в правото на взискателя (кредитор – преди започване на процеса) да изисква от съдебния изпълнител (орган на принудително изпъленеие) да образува изпълнително дело и против волята на длъжника да осъществява действия (израз на правни актове), целящи отнемане на части от цялото имущество на длъжника. В хода на този динамичен процес по молба на взискателя се посочват изпълнителените способи. По изключение, когато имуществото на длъжника е несеквестируемо (под законовия „минимум”), няма да има възможност да се осъществи принудително изпълнение срещу длъжника, съответно няма да се удовлетвори взискателят. Не се допуска изпълнение и срещу държавни учреждения и общини.

 

3.         Предпоставки:

Три са основните предпоставки за изпълнителното производство в този му аспект. Първата е наличието на вече доказано право (за разлика от исковия процес, където е само твърдящо се право), т.е. да е установено дължимото в издадения от съда изпълнителен лист. Втората (косвена) е изпълнително основание (най-често документ удостоверяващ изпълняемото право) въз основа на който може да се издаде изпълнителен лист. Третата е самият изпълнителен лист – същинската предпоставка за упражняване на правото на принудително изпълнение.

 

4.         Изпълнителни основания:

Те са необходимо условие за допустимост на принудителното изпълнение. Биват документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права. В член 404 от ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на принудително изпълнение актове, а в Глава Тридесет и седма е уредено производството за издаване на заповед за изпълнение (чл. 410 ГПК  и следващите) и производството за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК и сл.).

 

5.         Изпълнителен лист:

За издаването на изпълнителен лист е необходима молба от кредитора до компетентния съд, към която да представи в оригинал изпълнителното основание по чл. 404 ГПК. След разглеждане в закрито заседание, изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнителното основание, като възпроизвежда съдържанието му и очертава пред изпълнителния орган пределите на принудителното изпълнение. Искането за издаване на заповед за изпълнение е и искане за издаване на изпълнителен лист. Целта на заповедното производство, уредено в чл. 410 – 425 ГПК е да се установи, че вземането е „безспорно” и да се издаде изпълнителното основание за това неоспорено вземане. Например едно изискуемо парично задължение (първата предпоставка), което се удостоверява с извлечение от счетоводните книги на банка (втората предпоставка) води до издаване на изпълнителен лист (третата предпоставка). Наличието на тези три предпоставки води до възможност за започване на принудителното изпълнение.

 

6.         Започване на принудителното изпълнение:

Изпълнителното производство започва по искане на взискателя, който депозира писмена молба за образуване на изпълнително дело пред компетентния съдебен изпълнител и посочва способите за изпълнение, в зависимост от характера на дължимото право. От своя страна, органът по изпълнението връчва покана за доброволно изпълнение на длъжника, с която той бива уведомен за започнатия процес. Ако в двуседмичен срок от получаването й, не изпълни задължнието си доброволно, съдебният изпълнител започва същинските действия по принудителното изпълнение, като по искане на взискателя проучва имущественото състояние на длъжника и осъществява посочените му способи за изпълнение.

Едновременно с поканата за доброволно изпълнение, могат да се прилагат и някои способи на изпълнение като налагане на възбрана и запор върху вземане на длъжника (например отнемане на част от трудовото възнаграждение), като съответно с поканата за доброволно изпълнение се съобщава на длъжника за наложените запори и възбрани. Възможно е в хода на изпълнителното дело, по молба на взискателя, органът по изпълнението да изисква справки относно имущественото състояние на длъжника – например: справка от Националната агенция по приходите, чрез която може да се установи какво движимо и недвижимо имущество е декларирано на името на длъжника; справка от Агенцията по вписванията, чрез която може да се установи дали на името на длъжника има открита имотна партида, съответно да се провери дали има вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата. Въпреки задължението на всеки гражданин да декларира имуществото си, в практиката често се срещат недобросъвестни длъжници, които укриват собствеността си или усложняват и бавят умишлено процеса, когато са обект на принудителното изпълнение. Опит на законодателя да се справи със ситуацията е уредбата на чл. 431 ГПК, с която се дават специфичния правомощия на съдебния изпълнител, включително да иска съдействие от органите на Полицията.

 

7.         Изпълнителни способи:

Изпълнителното производство е съвкупност от различни изпълнителни способи. Основно биват три вида: при парични задължения – осребряване на движимо или недвижимо имущество и др.; при непарични задължения – отнемане на движимо или недвижимо имущество и др.; при задължения за определено действие или бездействие – сътоветното извършване или въздържане от действието.

 

8.         Органи:

Орган на принудителното изпълнение по ГПК е съдебният изпълнител – държавен или частен. Държавният съдебен изпълнител осъществява принудително изпълнение в района на съответния Районен съд на територията на страната.. Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е предоставила публична функция на принудително удовлетворяване на граждански права. При тях района на действие съвпада с района на съответния Окръжния съд.

Когато длъжниците са недобросъвестни или възпрепятсват съдебния изпълнител, той може да поиска полицейските органи да му окажат съдействие. Те трябва да го направят незабавно, за да може съдебният изпълнител да осъществи коректно функциите си. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителната сила на изпълнителния лист и няма право да проверява дали задължението съществува. За всяко извършено действие в хода на изпълнителното дело органът по изпълнението съставя протокол.

 

9.         Обект на изпълнението:

Обект на изпълнението е имуществото на длъжника. Изпълнението може да бъде насочено върху което и да било секвестируемо, към момента на изпълнителното действие, имуществено право на длъжника. Несеквестируемите вещи са изброени в чл. 444 ГПК. Към тази категория имущество, което съдебният изпълнител няма право да възбранява, запорира или продава е и несеквестируемият доход – онази част от месечното възнаграждение или пенсия, която според закона е жизнено важна за длъжника.

 

10.       Способи за изпълнение и стъпки за тяхното прилагане:

Запор – налага се с разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с нея. Органът по изпълнението, въз основа на образуваното изпълнително дело, насочва изпълнението към конкретна вещ на длъжника (например моторно превозно средство) и тя се предава на длъжника или на трето лице, за да бъде пазена до нейното продаване. Така се ограничава правото на задълженото лице да се разпорежда с движимата вещ или да я уврежда.

Опис на движими вещи – преди да пристъпи към това изпълнително действие, съдебният изпълнител прави проверка дали вещта принадлежи на длъжника. Предполага се, че щом длъжникът я държи, той е собственик на вещта и тя може да бъде описана. Но ако има обстоятелства, от които е явно, че вещта е чужда – съдебният изпълнител не пристъпва към принудително изпълнение.

Оценка – прави се от съдебния изпълнител по пазарната стойност на вещта, като при нужда може да бъде изготвена експертна оценка от вещо лище – специалист с познания в конкретната област.

Публична продан на движимите вещ – извършва се чрез магазин или борса по цена, равна на оценката. Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагане, а когато то влезе в сила, се предава владението. Купувачът става собственик независимо дали вещта е принадлежала на длъжника – това е първичен способ за придобиване на собственост.

            Възбрана на недвижим имот подобно на запора, тя се налага с разпореждане на съдебния изпълнител. Определената за принудително удовлетворяване на взискателя вещ е недвижима, основна предпоставка за насочване на принудителното изпълнение върху вещта е същата да бъде секвестируема.

            Опис на недвижим имот – абсолютно условие за пристъпване към това изпълнително действие е съдебният изпълнител да се е уверил, че имотът е бил в собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната (възможна е проверка чрез справки в данъчните и в нотариалните книги, ако в тях няма данни – разпит на съседи и др. средства).

            Оценка на недвижим имот извършва се по пазарната цена, определя се от съдебния изпълнител въз основа на заключение на вещи лица.

Публична продан на недвижим имот – проданта е публична, защото за участие в нея се поканват неограничен кръг лица. Съдебният изпълнител прави обявление с данни за имота най-късно 7 дни след описа и оценката и го разгласява чрез поставяне на обявление в канцеларията, в кметството и на самия имот. След наддавнето съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил най-висока цена.

Запор върху вземания (всички оценими в пари права на длъжника) – извършва се с разпореждане на съдебния изпълнител, с което се нарежда на третото лице, от което длъжникът има взимания, да даде дължимото на съдебния изпълнител, вместо на длъжника (например съдебният изпълнител налага запор на получавана от длъжника заплата/пенсия/аренда от трето лице; или налага запор върху банковите сметки на длъжника).

Изпълнение върху съпружеска имуществена общност (СИО) – това е неделима през време на брака съвместна собственост без идеални части. Затова имуществото на всеки от съпрузите се състои от лично имущество и имущество в СИО. Изпълнението върху личното имущество се извършва по общия ред. Ако съпругът недлъжник посочи лично имущество на съпруга длъжник, изпълнението се насочва първо върху него, и едва тогава за остатъка – върху СИО.

Съществува възможност друг кредитор с изпълнителен лист да се присъедини към вече образуваното изпълнително дело. По този начин встъпилият кредитор се удовлетворява от имуществото, върху което е насочено изпълнението по висящия процес. Това е възможно, защото запорираното или възбранено право все още принадлежи на длъжника. Присъединяването става с писмена молба, към която се прилага изпълнителен лист. Съществува и присъединяване по право, при което съдебният изпълнител служебно отделя сума за удовлетворяване на кредитора. Това е форма на засилена защита на публичните вземания на държавата за дължимите и данъци и др. Затова органът по изпълнението уведомява данъчната администрация за всяко изпълнение и разпределение.

Изпълнение на задължения за заместими действия се прилага за действия, които могат да бъдат извършени не само от длъжника, но и от друго лице, при което законният интерес на кредитора да бъде задоволен.

Изпълнение на задължения за незаместими действия – тук взискателят ще бъде удовлетворен само ако длъжникът бъде принуден лично да извърши дължимото действие. Средството за принуда е налагането на последователни глоби от органа по изпълнението по искане на взискателя.

Неизпълнение на задължения за бездействие – те винаги са незаместими. Способът е налагане на глоби. Съдебният изпълнител констатира нарушението и го протоколира.

 

11.       Принципите в индивидуалното принудително изпълнение:

Основните ръководни принципи при осъществяването на принудителното изпълнение, като средство за защита на кредитора са бързо и справедливо удовлетворяване на взискателите (кредиторите), спазване на правата на длъжника и на трети лица при осъществяване на принудително изпълнение, извършване на изпълнителни действия съобразно изискванията на закона, използване на гъвкави и експедитивни форми на изпълнение с цел защита на страните срещу злоупотреба с права или тактики на протакане на делото. Необходимо е подчиняване на закона, добрите практики, професионалната етика и морала.